Обичам те, моренце!

Ах, морето

Плаж, море, слънце, разхладителни коктейли и лек бриз галещ телата. И всичко спира до тук или пък тепърва предстои, като изключим онази част облагодетелствани от съдбата, които имат щастието и късмета да живеят на родното черноморие. Е, мечтите обаче не свършват с това сега или поне не и до след няколко седмици, когато мнозина от нас ще заминат за няколко дни по – близо до плажната ивица. Да, добре си е на морето.

Дори всички онези нови постройки заели и малкото “ девствени кътчета ” имат своя чар. Пък и кой млад човек мисли за това в такъв момент? Безброй многото клубове, барове и дискотеки ни зоват. Събираме багажа, купуваме си еднопосочен билет ( защото не се знае кога средствата, отделени за престоя ще свършат ), намираме си една квартира, обличаме банския и… и сме там. “Ах, морето…” пее Тони Димитрова и всички ние, като изключение не правят и онези от нас, ненадарени с прекрасен глас и музикален слух, погълнати от лятна морска еуфория.
Една-две седмици в приятната компания на любимия човек или на близки приятели (а в най-добрия възможен вариант – и двете наведнъж), ни дават повод да помечтаем за морето или да се насладим, опиянени от цветни и бляскави спомени по отминалата вече екскурзия.
Може би не са много ентусиастите, които биха станали в ранни зори, за да наблюдават приказният изгрев,

Обожавам морето

отразяващ се в сякаш безбрежните морски води, но не само клубовете са местата, които можем да посетим и огледаме.
Много морски градове имат своя “ стара версия ” и ако погледнем през купищата сергийки, обсипани с разни дрънкулки, мидички и атрибути за плаж, бихме могли да видим очарователни стари сгради окичени по терасите с цветя. А там нейде по – надолу, повечето предлагат домашна кухня с изпитани във времето рецепти, повечето от които включват прясно – уловена риба.
Когато сме на плажа пък, задължително трябва да “сложим розовите очила” и през погледа на оптимист повечето найлонови торбички, небрежно забодените в пясъка фасове от цигари или кочаните на (както се изразяват колоритните черноморски продавачи) “вкусната, млечна и сочна кукуруза” изчезват, пък и там да си седят – не това е най-важното в случая. На няма и 100 метра от плажната ивица малки, стройни и пъргави вълни се сблъскват с брега и усещането от хладната морска пяна не би могло да се замени с нищо… до момента, в който не се затичаме към по – дълбокото и не се потопим в разхладително блаженство.
Дори неволно поетите глътки морска вода са една амброзия, дарена ни сякаш от боговете.
Летните кина и всички онези 3D – атракциони са едно добро допълнение към картинката за онези от нас, които не свързват морските приключения непременно с клубния нощен живот. Водните колела и кратките запомнящи се круизи с местни лодки и кораби са една добра алтернатива, стига да не страдаме от морска болест и лъкатушкането да не е един от екзистенциалните ни проблеми.
Изобщо… хубаво си е на морето. Лятото неизбежно буди асоциация с него. Почивката там може да бъде разгледана многоаспектно, стига да не забравим в емоционалния багаж доброто настроение и позитивното чувство, че там ни очакват незабравими преживявания и още по – незабравими спомени след време.